• Laktera Allergy Free
    • Пробиотик на козе мляко
  • Laktera Allergy Rose+
    • Пробиотик на козе мляко с розово масло
  • Laktera Allergy+
    • Пробиотик на козе мляко
  • Laktera Mg+
    • Пробиотик за нормализиране на метаболизма
  • Laktera Omega+
    • Пробиотик за намаляване на лошия холестерол
  • Laktera Motion+
    • Пробиотик за стави хрущяли
  • Laktera Cactuslim
    • Пробиотик за отслабване
  • Laktera Active
    • обезмаслена нисколактозна пробиотична храна
  • Laktera Active+ Caps
    • обезмаслен нисколактозен пробиотик
  • Laktera Nature
    • средномаслена нисколактозна пробиотична храна
  • Laktera+ Nature+ Caps
    • нисколактозен пробиотик без глутен и холестерол
  • Laktera Vision+
    • пробиотик подходящ за хора, работещи
      с компютър
  • Laktera Coffee 4in1
    • уникално съчетание на пробиотик, хранителни съставки и кафе
  • Laktera Optima
    • синбиотик без
      мазнини
  • Laktera Optima Plus
    • синбиотик за намаляване на холестерола
  • Laktera Vit
    • синбиотик с витамини
  • Laktera Rose Oil
    • синбиотик с розово масло
  • Laktera Relax
    • синбиотик с жълт кантарион
  • Laktera Forte
    • синбиотик с
      жен шен
  • Laktera Lions
    • синбиотик с пчелен прашец
  • Laktera Fibres
    • синбиотик с фибри
  • Laktera Tonus
    • синбиотик за тонизиране
  • Laktera Collection
    • синбиотик с пробиотичен премикс
  • Laktera RR
    • синбиотик за регулиране на кръв. налягане
  • Laktera Vision
    • синбиотик с черна
      боровинка
  • Laktera Digestive
    • синбиотик с храносмилател-
      ни ензими

Хранителни алергии

Епидемиологично проучване на пациенти с хранителни алергии

М. Пенева, МЦ „Евроздраве-България”, извадка от Автореферат на дисертационен труд, София 2016, стр. 27-29

Хранителните алергии имат значителни вредни последици върху семейство, икономика, социални взаимодействия, училище и работа и обслужване, както и върху качеството на живот, свързано със здравето.

Според медицинските наблюдения хората с по-висок жизнен стандарт и по-активна имунна профилактика страдат по-често от алергични заболявания.

Алергичните болести са с нарастваща честота във всички възрастови групи. Една от най-разпространените алергии е хранителната. Например, за последното десетилетие алергията към фъстъци се е удвоила. Хранителната алергия се дефинира като имунологично медиирана реакция на свръхчувствителност към хранителни протеини, които са безвредни, но чужди на имунната система на човека. Основни рискови фактори за поява и развитие на хранителна алергия са фамилната обремененост и факторите на околната среда, от които особенно важен е приемът на чуждовидови протеини, като например краве мляко, яйца, риба, соя.

В МЦ Евроздраве за периода 2009 – 2014 г. съвместно с лекари специалисти проведохме клинично проучване на хранителни алергии обхващащи 58 пациента на възраст от 3 до 81 години. От тях 6 са деца на възраст от 3 до 9 години. 29 от тях са жени на възраст от 22 до 81 години, а 23 са мъже на възраст от 24 до 71 години. Всички пациенти бяха с различни клинични прояви на алергични реакции. При някои се наблюдават класически симптоми на алергия – сълзотечение, хрема, различни видове обриви, сърбеж по кожата, диарии. При някои от пациентите наблюдавахме новооткрити симптоми на хранителна алергия – косопад, пърхут, парадонтоза, повишаване нивото на пролактин при млади жени. На всички бяха проведени имуно тестове за 19 групи хранителни алергени на принцип на ELISA – имуномодулация за определяне на броя на специфични антитела срещу пределени определени хранителни алергени в кръвен серум. На пациентите бяха проведени тестове за алергия към 19 групи хранителни протеини. При всички пациенти установихме повече от 1 свръхчувствителност към хранителен алерген.

Прави впечатление високият процент хранителна алергия към фъстъци, морски дарове, ягода, белтък на яйце, какао и краве мляко. Само при 1 пациент бе установена алергия към козе мляко. Това най-вероятно се дължи на факта, че козето мляко е най-близко по състав и хранителни функции до майчината кърма. Трябва да се прави разлика между алергия към млечен протеин и недостатъчност на производство в човешкия организъм на ензима лактаза, който разгражда лактозата (млечната захар). След установяване на вида хранителна алергия, на всички пациенти препоръчахме спиране консумацията на храни, съдържащи съответните хранителни алергени, антиалергично лечение с кларитин 1 до 2 табл. дневно в зависимост от тежестта на алергията и лечение с пробиотик Лактера нейчър 15г дневна доза в съчетание с Лактра Роз Ойл 2 капс. дневна доза. При пациентите с установена алергия към краве млечен протеин пробиотичната хранителна терапия проведохме с пробиотик на козе мляко Лактера Алерджи фрий 15г дневна доза в съчетание с Лактра Алерджи фрий роуз+ 2 капс. дневна доза. Съдържащия се в пробиотиците Лактобацилус булгарикус в съчетание с българското розово масло сигнификантно намаляват симптомите на алергия и алергичната предиспозиция на организма.

Допълнително, но несвързано с алергичния процес Лактобацилус булгарикус подобрява смилането на лактозата, за което има утвърдена здравна претенция съгласно Регламент 432/2012 на Европейския съюз. Клиничните симптоми на хранителната алергия отзвучаха за период от 2 до 6 седмици в зависимост от тежестта на алергията. На пациентите бе обяснено внимателно да подбират и закупуват хранителни продукти като следят изписаната на етикетите информация за състава на хранителния продукт и наличните в него алергени. Посъветвахме пациентите активно да търсят алергени в менюто на заведенията за обществено хранене.

Резултатите от проведеното проучване показват че алергичните заболявания са се увеличили занчително през последното десетилетие. Хранителната алергия вече може да се отнесе към социално значимите заболявания. Видно става, че хранителната алергия обхваща големи части от населението в трудоспособна възраст, налага наличието на специализирана медицинска помощ. Тя изисква комплексна терапия с на медицински специалисти, здравни мениджъри и специалисти по безопасност на храните. Хранителната алергия носи високи социални, икономически и психологически вреди на населението. Личността, страдаща от хранителна алергия, трябва да бъде ангажирана със здравето си, като спазва антирисково поведение и здравословен стил на живот чрез активно и целенасочено търсене на наличие на алергени в продукти преди консумацията им.