• Laktera Allergy Free
    • Пробиотик на козе мляко
  • Laktera Allergy Rose+
    • Пробиотик на козе мляко с розово масло
  • Laktera Allergy+
    • Пробиотик на козе мляко
  • Laktera Mg+
    • Пробиотик за нормализиране на метаболизма
  • Laktera Omega+
    • Пробиотик за намаляване на лошия холестерол
  • Laktera Motion+
    • Пробиотик за стави хрущяли
  • Laktera Cactuslim
    • Пробиотик за отслабване
  • Laktera Active
    • обезмаслена нисколактозна пробиотична храна
  • Laktera Active+ Caps
    • обезмаслен нисколактозен пробиотик
  • Laktera Nature
    • средномаслена нисколактозна пробиотична храна
  • Laktera+ Nature+ Caps
    • нисколактозен пробиотик без глутен и холестерол
  • Laktera Vision+
    • пробиотик подходящ за хора, работещи
      с компютър
  • Laktera Coffee 4in1
    • уникално съчетание на пробиотик, хранителни съставки и кафе
  • Laktera Optima
    • синбиотик без
      мазнини
  • Laktera Optima Plus
    • синбиотик за намаляване на холестерола
  • Laktera Vit
    • синбиотик с витамини
  • Laktera Rose Oil
    • синбиотик с розово масло
  • Laktera Relax
    • синбиотик с жълт кантарион
  • Laktera Forte
    • синбиотик с
      жен шен
  • Laktera Lions
    • синбиотик с пчелен прашец
  • Laktera Fibres
    • синбиотик с фибри
  • Laktera Tonus
    • синбиотик за тонизиране
  • Laktera Collection
    • синбиотик с пробиотичен премикс
  • Laktera RR
    • синбиотик за регулиране на кръв. налягане
  • Laktera Vision
    • синбиотик с черна
      боровинка
  • Laktera Digestive
    • синбиотик с храносмилател-
      ни ензими

Пробиотиците според FAO са живи микроорганизми, които при приемане в подходящи количества като част от храната, влияят благоприятно върху здравето на консуматора. Според Японски учени препоръчителното количество живи микроорганизми в пробиотичен продукт трябва да е най- малко 107 живи микроорганизми за грам или за милилитър, за да имат продуктите здравословен ефект. Според Европейски учени минималнта необходима концентрация на живи пробиотични клетки на грам продукт трябва да е в количество от 106 до 109 към момента на консумация с оглед получаване на благоприятен резултат.

Пробиотичните микроорганизми принадлежат главно към родовете Lactobacillus, Lactococcus, Bifidobacterium, Enterococcus, Pediococcus или Saccharomyces, като микроорганизмите от род Lactobacillus най-често се използват като пробиотици.

И днес България продължава да бъде важен резервоар за изолиране на натурални щамове млечнокисели пробиотични микроорганизми. Най-известен от тях е Lactobacillus bulgaricus.

Lactobacillus bulgaricus, Streptococcus thermophilus и Lactobacillus helveticus са от растителен произход и се изолирват от зелените растения. Lactobacillus bulgaricus може да се изолира от растенията и изворната вода само на територията на България. Попаднал в други райони на света, при опит за размножаване, той мутира и спира да се възпроизвежда.

Lactobacillus bulgaricus предизвиква хомоферментативна млечнокисела ферментация, при която отделя само млечна киселина и бактериоцини (полезни вещества), без образуване на алкохол и оцетна киселина. За разлика от него другите пробиотични бактерии предизвикват хетероферментативна млечнокисела ферментация. Lactobacillus acidofilus произвежда алкохол, а Bifidobacterium произвеждат оцетна киселина и в по-малко количество полезната млечна киселина. За разлика от останалите пробиотични лактобацили, които отделят L (+) млечна киселина, при млечнокиселата ферментация Lactobacillus bulgaricus отделя D (-) млечна киселина. Тя определя мощните му здравословни пробиотични ефекти. Lactobacillus bulgaricus продуцира и антимикробната съставка Булгарикан, която е термоустойчива и активна срещу силно болестотворни (патогенни) щамове микроорганизми.

Основен показател за благоприятния ефект на пробиотиците върху организма е способността им за прилепване (адхезия) към чревната мукоза, която стимулира имунната система. Изследванията на италианския учен Bianchi S. (1999) показват, че в сравнение с другите пробиотични бактерии, Lactobacillus bulgaricus най-добре се адхезира (прилепва) към лигавицата на дебелото черво, с последващо бързо размножаване в организма. Това определя по-мощния му оздравителен и детоксичен ефект спрямо останалите пробиотични бактерии.

Lactobacillus bulgaricus може да се размножава заедно само със Streptococcus thermophilus. Това е традиционната българска закваска за Йогурт. Йогурт е тракийска дума, която означава твърдо, здраво мляко. Спазвайки Европейските норми за произход, в България се създаде стандарт за йогурт. Според този стандарт в йогурта могат да се съдържат само Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. При съвместно култивиране на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus е налице първично коопериране между тях (асоциативна връзка). Това позволява бързо натрупване на биомаса и биологично активни вещества и взаимно потенцира полезните им ефекти.

Иновациите на компаниите, които произвеждат пробиотични продукти са насочени към вида на пробиотичните щамове, които използват, тяхната преживяемост, устойчивост и здравословните им ефекти.

Компаниите, които произвеждат пробиотици се опитват да увеличават преживяемостта на пробиотичните микроорганизми като ги обвиват по време на производството със синтетични обвивки, поставят ги в микрокапсули или капсули, които се разтварят в дебелото черво на човека, или генно манипулират шамовете на пробиотичните бактерии. Тези различни етапи и начини на производство са известни на клиентите като различни генерации пробиотични продукти. До момента производителите не са успели да решат напълно проблема с преживяемостта на пробиотичните микроорганизми, което прави здравословните ефекти на пробиотичните продукти незадоволителни.

Благодарение на ноу-хауто си Дафлорн успява да запази жизнеността на пробиотичните микроорганизми, което е доказано от многобройните клинични изпитания, показващи благоприятните им ефекти върху здравето на консуматора.